Настоящия анализ разглежда периода на отношения между България и Япония след влизанието на страната ни в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Очакванията за бурно икономическо развитие след тази дълго очаквана стъпка, донякъде се оправдават за България, но това важи в малка степен при икономическите отношенията с икономическия гигант Япония.
В анализът са изследвани данни свързани с внос, износ и стокооборот, търговски баланс и търгувани стоки, изхождайки от важните изходни позиции на двете страни – географски, политически, икономически и социални, които представляват значими фактори в подобни двустранни отношения.
Разгледани са и възможностите за бъдещо развитие на двустранните икономически отношения между двете държави през призмата на действащото от три години Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и Япония, подписано през лятото на 2018 и влязло в сила в началото на 2019.
https://www.mfa.bg/embassies/japan
Българският посланник в Япония г-жа Мариета Арабаджиева
Проследени са стъпките до подписване на определяното като най-голяма търговска сделка в света и са цитирани най-важните моменти в различните сегменти на икономическите връзки между двете страни в процеса. Подчертан е и изключително важният момент на включване за първи път в такова споразумение на клаузи за устойчиво развитие и опазване на околната среда във връзка с приоритетите на Европейския съюз и Япония за справяне с климатичните промени в света, от които икономиката (както се оказа след януари 2020 г.) е изцяло зависима.
Анализът е изготвен в началото на 2022 г. и се борави с данни до 2020 г. Последвалите през годината събития довели до текущата, коренно различна икономическа обстановка не са отразени в документа.
Пълният текст на анализът можете да разгледате тук;
