Предложеният анализ разглежда взаимоотношенията между Япония и страните от Вишеградската четворка (Чехия, Словакия, Полша и Унгария) след присъединяването на последните към Европейския съюз на 1 май 2004 г.
Цялостната разработка можете да разгледате на :
Япония_Вишеградската_четворка_2004_2020_пп
Икономическите и политическите отношения
Акцент е даден на икономическите и политическите отношения между страните, познат като формат В4 + Япония за тези 18 години, в които страните преминават през световна икономическа криза (2007-2010); криза на Еврозоната[i]; мигрантска криза в Европа; Брекзит; световна пандемия от Ковид 19; агресията на Русия върху независима Украйна; разрушителното земетресение във района на Тохоку; дипломатически несполуки и вътрешнополитически сътресения.
[i] Макар само Словакия да е член на Еврозоната понастоящем, основен партньор на страните от В4 са страните от Еврозоната и всички проблеми в тях до известна степен рефлектират върху Вишеградската група;
В малка степен са разгледани и културните, и образователни връзки между страните, макар те да са изключително интересна тема, на фона на разликите в динамиката, традициите и съвременни проблеми във всяка от страните на формата В4 + Япония.
Прилики и разлики с българските политико-икономически отношения с Япония ?
Българо-японските отношения след присъединяването на страната ни към Европейския съюз са разгледени в друг документ
-
https://i3.cn.cz/15/1615819157_Photo-1.jpg
Приликите са малко, за съжаление, а разликите дори и със страна като Словакия – по-близка до България като БВП са значителни.
Идеята на двата анализа е да се покажат възможности за по-нататъшното развитие на двустранните отношения с Япония, а и потенциално с други страни от района на Далечния Изток. Един от най-динамично развиващите се райони в света не би следвало да остава извън полезрението на българските предпремачи и политици. И опитът на централ-европейските страни, обединиени във Вишеградската група си струва да се проучи, и приложи.
Разбира се, най-добре е да се осъществи като регионално стружение на страните от Балканския полуостров – примерно от страните членки на Европейския съюз в района – Румъния, Гърция и България. Турция има добри взаимоотношения с Япония, както и Сърбия, но всичките тези страни са „миниатюрни“ икономически партньори за Япония и обединения в различни формати имат по-голям шанс да заинтересоват третата по-големина икономика в света към района на Балканите.
Напишете отговор