Една почти десетилетна книга, привличаща внимание – Bending Adversity: Japan and the Art of Survival от Дейвид Пилинг (Преодоляване на злополучия: Япония и изкуството на оцеляването)[1]. Издадена през 2014 г, книгата завършва с избирането на покойния вече министър-председател Шиндзо Абе на 26 декември 2012 г. за втория му опит да си “ Върне Япония“日本を、取り戻す。
„Троеният удар“ върху Япония от 3/11
Книгата има за акцент събитията около последния „троен удар“ върху Япония, популярен като 3.11[2]: земетресение с магнитуд 9,1 – най-тежкото земетресение в позната ни историята, на тази сеизмично „надарена“ страна; последвалите гигантски 15-метрови вълни цунами, които превръщат цели селища по източното крайбрежие на района Тохоку в купчини руини, въпреки защитните диги; и като капак, авария от най-високата 7-ма степен в ядрената централа Фукушима Дайичи, където след верижна реакция от неблагоприятни събития, три ядрени реактора се разтапят и населението в радиус от 20 км. е евакуирано, като дори е имало планове за евакуация на 30 мил. Токийски мегалополис при ядрен/и взрив/ове от реакторите.
Покрай тези събития, авторът прави интересен прочит на най-новата история на Япония в светлината на възходи и кризи, водещи до практическото, понякога, оцеляване на японската нация като независима, нейната икономика, политическа и социална среда, традиции и култура. Разсъжденията на г-н Пилинг са подкрепени с разнородни мнения от срещи с личности от почти целия спектър на японската нация – от оцелели в градовете, пострадали от неблагоприятните събития до видни политици, творци, учени и други известни личности, обикновени хора в различни възрасти и с различни истории, пресъздадени от успешен „гайкокуджин“[3] с интерес към тази невероятна страна на противоположностите. Вътре са министър председателите тогава г-н Джуничиро Коизуми и г-н Шиндзо Абе; писателите г-н Кендзабуро Ое, г-н Харуки Мураками и г-жа Нацуо Кирино; твореца г-жа Яйои Кусама, заложника в Ирак г-н Нориаки Имаи; предприемачите г-н Тадаши Янай и Хироши Микитании и много други интересни личности от нова Япония.
Като британец, г-н Дейвид Пилинг „дава“ думата не само на популярни личности, но и на хора с различни гледни точки по разглежданите в книгата важни проблеми на съвременното японско общество – за едни новото японско богатство е проклятие; за други преследването на социална стабилност и добър стандарт на живот за всички, следва да е целта на управляващите; за трети преследването на целта „Япония №1“[4] в света е напълно погрешно; за четвърти ръст от 1-1,5 % на брутният вътрешен продукт за годините след 1990 е незадоволителен; представя се позицията на дамската част на японското общество, която се чувства недооценена, въпреки усилията за промяна на традиционната бизнес среда ( към датата на завършване на книгата); а и младите хора имат особени проблеми в третата по големина световна икономика и т.н. Интересни позиции, с които можем да обогатим знанията си за Япония, макар и от преди едно десетилетие.
Получила се е много добра книга и авторът демонстрира добро познаване на социално-икономическия живот на Япония, като се е „възползвал“ в най-добра степен от позицията си на азиатски кореспондент на Financial Times да направи “теренно проучване” и ползването на японския език – задължително (но недостатъчно, за съжаление) условие, ако някой иска да разбере „изкуството за оцеляване“ на Япония, а и самата страна.
П.П. Японската рецепта за оцеляване може и да е в „културата на еволюция, не на революция“ – търсене на постоянния напредък в малки стъпки, без големи скокове напред в неясното бъдеще.
[1] Преводът е на авторът, неспециалист в превода от английски език😊
[2] От 11 март 2011- датата, на която в 14:46 JST в Япония започва най-тежката катастрофа след 2-та световна война.
[3] Чужденец на японски
[4] Много интересна книга на професорът от университета Харвард г-н Езра Фогел – Япония като N1: Уроци за Америка