„Задочни репортажи“? „ …от Япония“?
Да, точно така. Както покойният Георги Марков ( мир на праха му) не е успявал през ХХ-ти век, да пише от Родината си репортажите си, така и авторът, през XXI-вия век, с огромно желание да пише репортаж от Япония, си стои в Родината и пише „задочни репортажи“ от лелеяната Япония, Страната на изгряващото слънце! Авторът е сред можещите да се похвалят с постоянни неуспехи да отиде (да учи) в Япония. Предполага се заради достолепната му възраст, не заради интелектуалното му равнище. Опазил Господ! Не успя през Монбушьо, не успя чрез ЕК, не успя и с докторските програми на университетите.
Съдба!
Явно и тукашните, и тамошните Богове не го допускат. Вероятно са прави. Все някой трябва да остане да прави бизнес и в България, нали? Слава Богове ( и тукашни, и тамошни), че все пак допуснахте този злополучен търсач на знания да стигне до детската си мечта и да се върне от Страната на изгряващото слънце, жив и здрав, преди светът да познае кошмара на Световна пандемия. Почти „жив и здрав“. „Почти“ , защото всичко си има цена, както нам е известно. Едно от местните главни божества, богинята на Слънцето – Аматерасу, остави приказната си красота за спомен на авторът на настоящите „задочни репортажи“。日, ひ, -び, -か、二チ, ジツ разните четения на канджито наречено „слънце“ си „отмъсти“ за огромното желание на писателствуващия да се разгледа всичко в Ново Едо а.к.а Токио (или Тоокьоо, както било правилно да се произнася) в рамките на 5 (пет) дни. Н е с т а в а! Причината може би е и в съвпадението на двете „официални“ посещения в онези юнски дни – на автора и на най-мразения американски президент в района около Токийския залив. Кой знае? Излъчването на най-грозната Грива, може би дори е изиграло по-голяма роля за появата на слънчевата алергия?
Но фактът си е факт. Слава на Боговете, че „Mission was possible” на първо място ( защото към настоящия юни „Mission Impossible” е във всички японски кина); японския дъжд окъпа автора един, единствен ден ( предотваратявайки допира с красотата на Кинкаку-джи[1]) и позволиха на автора и компанията му да преминат изпитанията на „Завръщане в миналото“ и да кацнат невредими, с две торби повече от предвиденото, на Родната земя на Орфея. Юни същата година.
И музиката свири „Туш“.
[1] Тъй де, никога не се е интересувал от златото и беше (почти) правилно да не бъде допуснат до Златния павилион в Киото.