Всеки посетил Япония, вероятно се е възползвал от възможността да се „вози“ на Шинкансен, наречен у нас „Влакът стрела“. Наречен така, защото стрелите в наше време стартират с около 360 км./час ( доколкото може да се вярва на спецовете в интернет), а приблизителната скорост по Тохоку Шинкансен е 320 км./час и представлява най-дългата отсечка, свързваща столицата Токио и столицата на префектура Аомори, гр. Аомори – 675 км.
Чуо Шинкансен
В развитие е и инфраструктурата за най-бързия влак – Чуо Шинкансен, който ще има максимална скорост от 603 кв./час при 505 км./час средна скорост за 285 км. отсечка между столицата и главен град на Канто – Токио и столицата на Аичи, и най-голям град на Чубу – Нагоя. Приблизително 40 минути – по-близко до летене, отколкото возене и изживяването вероятно ще е …абсолютно. Особено, ако докато си поръчваш сладолед от миловидната стюардеса, не прелетиш около един от символите на Япония – планината Фуджи. И при хубаво време успееш да зърнеш ледената шапка на високия 3776 м. вулкан, свещено място са шинтоисти, будисти и „атеисти“.
Като една от основните атракции на Япония и магнит за туристите, не трябва да се забравя, че Шинкансен е широко ползван за пътувания по бизнес и лични дела на самите японци. Как иначе да минеш големите разстояния от Хокайдо до Токио, от Токио до Кюшю без да тичаш до летище Нарита или Ханеда за самолет. По основната линия Токайдо Шинкансен между Токио и Осака на година преминават по 175 мил. пасажери (преди Ковид 19) и понеже това са електрически линии е ясно, че такова е бъдещето на устойчивите пътувания на средни разстояния, ако искаме да намаляваме въглеродния отпечатък на Homo Iter [1] .
Кой стои зад изработката на тези бели стрели?
Поради огромният размер на инвестициите, големи японски компании като Hitachi, Kawasaki Heavy Industries, J-TREC, Kinki Sharyo и Nippon Sharyo са свързани със E7 и W7 сериите. По подвижния състав по новата технология, наречена Maglev работят Mitsubishi Heavy Industries, Nippon Sharyo, Hitachi Rail.
Един влак Шинкансен от Е 5 серия по информация в интернет струва около 45 мил. щ.д., а общо инфраструктурата за мрежата е около 200 млрд. щ.д. – все пак мрежата се развива от 1964 г, като „промоционален“ проект за възкръсналата Япония преди Олимпиадата в Токио същата година – първата Олимпиада на азиатския континент.
Новата мрежа по Maglev технологията ще добави около 74 млрд. щ.д. към сметката за инфраструктурата, но ще съкрати наполовина времетраенето на пътуването между Токио и Осака през 2037 год. Сега е в експериментална фаза споменатата по-горе отсечката между Токио и Нагоя, с цена около 46 млрд. щ.д. (част от 74 млрд. до Осака).
Дай Боже да се возим и на Чуо Шинкансен след някоя и друга година. Безаварийно!
[1] Евентуално „пътуващ човек“