Японската икономика е позната с движението си на „забавен каданс“, когато става въпрос за :
- Мислене извън утвърдените норми
- Отворени дискусии и възможност за открито изразяване на нови идеи
- Пъргавина и адаптивност във фирмената култура
- Бърза реакция на промените в икономическата среда
- Желание за рязка промяна на посоката
- Апетит за риск
- Пренебрегване на йерархията и формалностите
Ако добавим:
- Креативност
- Изобретателност
- Смелост
Стигаме до почти пълно описание на необходимата среда за стартиращи компании, популярни като Start Up.
На японците креативност, изобретателност и смелост не им липсва, но по-бавното възприемане на първата група фактори се отразява на възможността на стартиращи компании да пробият на трудния пазар на островната държава.
Японските стартиращи компании
Статистика от края на 2021 г. на CBS Insights показва, че Япония има под 1%[1] от 940-те най-успешни стартиращи компании, познати като Unicorns – стартиращи компании достигнали стойност от 1 млрд. щ.д. Предполага се, че никога не сте чували за Preferred Networks, SmartNews, SmartHR, Spiber, Liquid или Playco, но някой от тези компании, възникнали през последните 5 години имат пазарна капитализация над 2 млрд. щ.д. т.е. около 6 пъти по-големи от Софарма или Еврохолд – двете най-големи компании на БФБ към 12 август 2022.
Като страна, която от столетия разчита на
- Самодисциплина
- Живот в хармония и уважение към другите
- Избягване на риска и страх да не „изгубиш лице“
- Предпочитания за сдържаност и избягване на конфронтация
- Следване на официалната култура и йерархията
- Правилата на изказ и поведение
- Липсата на сериозна трудова мобилност
- Ориентирано към процеса производство и т.н.
Япония изпитва сериозни проблеми да стимулира развитието на нови компании в новите сфери на развитие на световната икономика, където страната се представа много добре със своите 5 млрд. щ.д. БВП и 47 компании в 500-те най-големи световни компании в Fortune Global 500 (август 2022). Някой от тях са бивши Start Ups – Softbank, други се развиват с добра скорост, за да станат част от тази престижна класация – Rakuten, PayPay (със Softbank като акционер).
Нещо пречи ли?
Ясно е, че дълбоко вкоренените традиции на японците и японския бизнес противоречат на изискванията на културата на стартираща компания, а и битката за таланти ще е предизвикателство през следващите години за застаряващото население на Страната на изгряващото слънце. Но бавно и сигурно, нещата се променят и все повече стартиращи компании се появяват в Япония. Добрите резултати на японските компании, практиката им да имат милиарди като „касови“ наличности и „разхлабената“ политика на Японската централна банка дават много възможности за инвестиции в обещаващи млади компании. Над 1000 нови компании са получили 3,15 млрд. щ.д. (~420 млрд. йени през миналата година.
Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз (ЕС) и Япония, подписано през лятото на 2018 и влязло в сила на 1 февруари 2019, дава много нови възможности на европейски компании да „се пробват“ на трудния японски пазар, особено в сферата на дигиталните и облачните услуги, изкуствения интелект и умните градове, които са сред приоритетите на японското правителство и общество. Българските IT компании, предполага се, „сканират“ японски пазар за нови клиенти и могат да обединят усилия в тази насока със студентите от специалност „Японистика“ на Софийския университет. Англииският е езикът на IT бизнеса, но Япония не е сред най-добрите „ученици“, показва опита на познаващите японската икономика и пребивавали в тази прекрасна и токлова отдалечена страна.
Отделни префектури (Фукуока, например с инициативата си Startup City) също се опитват да привлекат хора и компании с нови идеи, които да дадат тласък на този, малко изоставащ сегмент на иначе добре работещата японска икономика, за да се подготви за дигиталната Age of Aquarius.
[1] 6 японски компании са в този списък, колкото имат и далеч по-малките икономики на Мексико и Австралия, и над 2 пъти по-малко от страни като Бразилия и Канада – с по 15 компании