Колко често в последните 30 години сте чували за „изгубеното десетилетие“, за „двете изгубени десетилетия“, за държавата в (почти) постоянна рецесия, за стагниращата японска икономика?
Ето Ви една книга, която показва аргументирани и издълбоко, че десетилетията изобщо не са изгубени и на практика демонстрира, какво означава „Кажи “стоп” и във тишината, за миг спри да бъдеш все първи ти!“ [1] Японската икономика, за пореден път имаше нужда от фина настройка и компаниите от Страната на изгряващото слънце използват тези десетилетия за намиране, преобразяване и заемане на ниши във високо-технологичните вериги за доставка, осигуряващи в момент японско лидерство в изключително важни производствени сфери.
Автор на този „безценен буквар за японска бизнес култура“ е професор Улрике Шаеде от Калифорнийския университет в Сан Диего – вещ познавач на Япония, нейната бизнес стратегия и култура. В задълбоченият анализ са представени разкритията й как японските компании се променят, за да бъдат конкурентни в би-полярен свят с водещи корпоративна Америка и „социалистически“ Китай. Като си помисли човек, САЩ и Китай са почти ¼ от световното население, плюс Япония с 1,75 % , а като трите водещи икономики са отговорни за над 45 % от БВП на света.
В този прецизен анализ, авторът се спира на не толкова познатата японска стратегия, да се адаптира следвоената икономика, превърнала Япония в „икономическо чудо“ и втора в света икономика през 60-те – 80-те години на ХХ-ти век, в модерната, адаптивна пост-кризисна икономика, оставяща Япония като трайна икономическа сила, въпреки опустошителното за икономиката начало на 90-те години, възхода на „азиатските тигри“ (Китай, Ю. Корея, Тайван, Сингапур), световната финансова криза‘07-09г. и последиците от земетресението във Тохоку ’11 г.
“Как да осмислим новата Япония и защо това има значение”
Как и защо е описано в 10-те глави на „Преоткриването на бизнеса на Япония”, но няколкото ключови думи при моя прочит са : устойчивост – производствено съвършенство – постоянна управляема промяна – икономическото равенство – социалната отговорност. И забележете – това се получава като резултат, въпреки смяната на N на брой правителства и 17 министър председатели начело на Япония за периода 1990 – 2020 ( книгата излиза през 2020 г. от издателството на университета в Станфорд). Как да не изпиташ уважение към ръководството на държавната администрация, към политическото и фирмено управление и към японската способност да коват сами икономическо си бъдеще, на пук на огромните предизвикателства, вън и вътре, в страната?
Подзаглавието на труда е “Как да осмислим новата Япония и защо това има значение”. Япония означава много и има значение, подсилено от прецизно (по немски) представените аргументи на д-р Шаеде, които помагат да се преосмисли тиражираната представата за „стагнираща японска икономика“, която въпреки това от години неизменно е трета по БВП икономика в света – в рамките на 5 трил. щ.д. към 2021г.
Важен е още и погледа върху това как тази, почти постоянно в „рецесия“ страна, успява да поддържа сравнително балансиран икономически живот при наличие на преследващите печалба огромни японски корпоративни организации „кейрецу“, от които зависи работата на още хиляди малки компании, растящия вътрешен дълг и социалната стабилност в общество (на практика, не на хартия/уеб страниците на корпорациите), основана на ниска безработица, икономическото равенство, социална отговорност и устойчивост.
Едно от основните линии в книгата е японската стратегия на реновиращите се големи корпорации, наречена от проф. Шаеде „стратегия на съвкупните/сумарните ниши“ (aggregate niche strategy). В този приятен за четене наратив и добре защитената с примери стратегия има важни уроци за всяка малка държава, в това число и България, как с правителствена „подкрепа“ компании успяват, едва забележимо за външния сват да се префокусират, и креативната, гъвкава и преоткриваща се отново Япония, да остане конкурентна в главоломно променящата се световната икономика.
Задължително четиво за всички интересуващи се от държавна стратегия за развитие, управление на промяната и реформи на фирмената култура, за постигане на устойчиви, добри бизнес резултати и социална хармония в обществото.
[1] От песента „Ако спреш“ от петият студиен албум на ФСБ „След десет години“, издаден от „Балкантон“ през 1983 г.